Болестта се дължи на разрушената връзка между тялото и ума ♥ Тик Нят ХАН
За заболяването, страданието и щастието, с думите на дзен майстора Тик Нят Хан и книгата му „ Покой на мозъка “ (Изд. „ Сиела “).
Болестта се дължи на разрушената връзка сред тялото и мозъка
Можете ли да пресметнете какъв брой са моментите в денонощието, когато тялото и мозъкът ви са в естетика? Умът ви доста рядко остава с тялото. Той има податливост да блуждае.
Колко време прекарва всеки от нас пред компютъра? През това време ние забравяме изцяло за тялото си. Много други неща, освен компютърът, телефонът и малкия екран, ни карат да забравяме за тялото. Безброй неща отвличат вниманието ни и пречат на мозъка да бъде по отношение на тялото. Ние в действителност забравяме, че имаме тяло! Как следователно няма да се разболеем? Това е неизбежно.
Ако не можем да бъдем в контакт с тялото си, няма по какъв начин да поддържаме в действителност връзка с мозъка. Тялото и мозъкът са двете страни на монетата; не може да ги разделим. Умът ни скита незнайно къде и ние не знаем какво се случва в реалност в него. Не знаем по какъв начин да приемем нашите паники, горест и яд, по тази причина опитваме да скрием отчуждението си благодарение на потреблението: като четем списания, слушаме музика, гледаме филми, пием вино, вземаме опиати или ядем, когато не сме гладни. Ние ядем, с цел да забравим. Когато ядем, мислим, че можем да забравим нашите премеждия, страхове, горест, и преяждаме. Днес хората са заболели, тъй като не могат да поддържат връзка нито с тялото, нито с мозъка си. Как тогава ще бъде допустимо да бъдем в контакт с източника на здравето, майката Земя? Ако можете да поддържате контакт с вашето тяло, имате опция да бъдете по отношение на майката Земя, вашия извор.
~ Прегръщане на нашите страдания
Семето на страданието участва във всеки. Понякога то дреме в дълбините на нашето схващане, различен път се демонстрира като напълно очевидна сила. Когато страданието се прояви, е мъчно да усещаме наслада или благополучие. Практиката на осъзнатото дишане и на осъзнатото вървене или седене може да ни помогне да се оправим със страданието вътре в нас. Нашето страдалчество не е единствено наше. То носи в себе си също по този начин страданието на нашия татко, на нашата майка и на доста предшественици, които са ни го предали. Нашето страдалчество отразява също по този начин страданието на нашия народ, на нашата страна, на нашето общество и на нашия свят. Когато разберем природата и корените на нашето страдалчество, могат да се родят съчувствие и обич. Ние се връщаме вкъщи при себе си, влизаме във връзка със страданието вътре в нас и го обгръщаме с деликатност. Това е нашата процедура. Можем да вършим същото със страха. Практикувайки осъзнато дишане, ние генерираме силата на вниманието и концентрацията. Това е силата, с която можем да разпознаем и да прегърнем нашето страдалчество. Без силата на съзнанието страданието може да ни съкруши. Но в случай че вдишваме и издишваме осъзнато и позволим на тялото си да се отпусне, можем да генерираме силата на вниманието и концентрацията и с нея да обгърнем страданието си и да се погрижим за него. „ Скъпо мое страдалчество, знам че си тук, в мен. Дойдох да се погрижа за теб. “ Просто приемате вашето страдалчество и го прегръщате нежно.
~ Страдание и благополучие са взаимно свързани
Някои хора мечтаят да открият място, където няма страдалчество, като парадайса, Чистата земя на Буда или Царството Божие. Може да мислим, че „ там горе “ няма страдалчество – има единствено благополучие. Но когато се вгледаме задълбочено, осъзнаваме, че страданието и щастието са взаимосвързани понятия, по този начин както калта и лотосът проникват един в различен. Лотосът може да израсне единствено в тиня. Без тиня няма да има лотосов цвят. Съществува доста близка връзка сред страдалчество и благополучие. Истинското благополучие е допустимо, когато имаме верен взор към страданието и щастието. То е като предно и задно, като ляво и дясно. Дясното не може да съществува без лявото; лявото не може да съществува без дясното.
Щастието е построено от детайли, които не са благополучие, по този начин както цветето е формирано от детайли, които не са цвете. Когато гледате едно цвете, виждате детайли, които не са цвете, като слънчева светлина, дъжд, земя – всички детайли, които са се обединили, с цел да създадат допустимо проявлението на цветето. Ако отстраним който и да е от тези детайли, които не са цвете, няма да има повече цвете. Щастието е нещо като цветето. Ако се вгледате задълбочено в щастието, ще различите детайли, които не са благополучие, в това число страдалчество. Страданието играе доста значима роля в щастието. Вгледаме ли се в лотосовия цвят, виждаме калта в него. Именно този мироглед за щастието е верният. Дори всеотдайните будисти постоянно не си дават сметка, че първото обучение, което дава Буда за страданието, е също по този начин за щастието.
Когато живеем осъзнато, ние се стремим да генерираме силата на вниманието, концентрацията и проникновението. Това са силите, които ни носят благополучие и яснотата, наречена „ верен мироглед “. Правилният мироглед ни разрешава да практикуваме вярно мислене. Правилното мислене се основава на верния възглед; това е мислене без предубеждения и дуализъм. Връзката сред страдалчество и благополучие е доста дълбока. Както стана дума, цветето е построено от доста детайли, които не са цвете – почва, слънце, дъжд. Лотосовият цвят би трябвало да пусне корените си в калта. А щастието не може да съществува без страданието. Идеята, че може да има място, където страдалчество не съществува и има единствено благополучие, е неправилна. Това не е вярно мислене, тъй като не се основава върху верен мироглед. Според верния мироглед не може да има благополучие без страдалчество. Нашето мислене може да ни кара да страдаме. Но нашето мислене може също по този начин да ни освободи. Нуждаем се от вярно мислене, с цел да стартира да пораства щастието в нас.
Сред групата хора, живеещи в една и съща среда, е допустимо да има както щастливи, по този начин и нещастни. Едни от нас са способни да ценят слънцето, да контактуват с дърветата, с мъглата и с всички чудеса на живота към нас и вътре в нас. Други не умеят да поддържат връзка с тези прелестни неща. Те виждат единствено страданието. Условията на техния живот са напълно същите като на хората, които са щастливи, за какво тогава едните са щастливи, а другите не са? Отговорът е, че щастливите измежду тях имат верен мироглед. Другите страдат, тъй като нямат верен мироглед и затова мисленето им не е вярно. Страданието е релативно. Това, което кара един човек да страда, може да не предизвиква страдалчество на различен.
Из: „ Покой на мозъка “, Тик Нят Хан, изд. „ Сиела “
Снимка: thichnhathanhfoundation.org
